„Гъбите изглежда пресмятат действията си няколко стъпки напред, което много напомня на интелигентно поведение. Професор Тошиюки Накагаки, биолог и физик от японския университет Хокайдо, провел интересен експеримент, който послужи за първото доказателство за интелигентността на мицела. Той взел парче жълта плесен и го поставил на входа на лабиринт, който обикновено се използва за тестване на паметта на мишките. В другия край на лабиринта поставил кубче захар.
Захарта за подобните на дрожди (плесенни) гъбички всъщност е храна, нейната естествена среда, тъй като растежът на дрождите зависи от захарта. При наличие на захар те започват активно да се размножават.
Жълтата плесен усетила близостта на захарта и започнала да пуска пипалата си да я търси, като се разделяли при всяко пресичане на лабиринта. Тези от тях, които се озовали в задънена улица, започнали да търсят път в други посоки! За няколко часа гъбите изпълнили целия лабиринт, а едно от пипалата намерило пътя към захарта.
Ако се поставят няколко парчета дърво върху почва и се засади дърворазрушаваща гъба, тя ще се разпространи (като че ли „скача“) от едно парче на друго.
Всичко това води до една мисъл: гъбите проявяват координирано поведение и се държат като единен организъм.
Професор Накагаки продължил с изследванията си – взел малко парче от гъбата от първия експеримент и го поставил на входа на точно копие на същия лабиринт, също с кубче захар в другия край.
Тогава се случило непредсказуемото! Още в първия миг пипалото се разклонило на две: единото си проправило път право към захарта без нито едно допълнително завъртане. Другото се изкачило по стената на лабиринта и го пресякло по права линия, ясно към целта.
И така, мицелът не само запомнил пътя, но и намерил най-краткия път. Експериментът се повтарял отново и отново и с различни лабиринти – резултатът беше един и същ през цялото време.
И така, какво означава това? Гъбите имат ли памет? Могат ли да трупат и обобщават опит? С разум ли е надарена гъбата или нейните зачатъци? Могат ли гъбите да обменят информация помежду си?
На Земята има около 160 хиляди вида гъби, повечето от които имат също толкова впечатляващи способности.
Британските палеонтолози успяха да изровят останките от мицел, което ни позволява да кажем с увереност, че гъбите са живели преди 440 милиона години. Те са изглеждали просто фантастично, достигайки височина от 9 метра.
Сега гъбите не достигат височина от 9 метра. Въпреки това, понякога гиганти все още се появяват на земята и по този начин мицелът сякаш демонстрира своите възможности.
В Мексико беше открита гъба с тегло 20 килограма и височина 70 сантиметра. А в канадската провинция Британска Колумбия мъж намери гъба, която тежи 26 килограма.
В черниговските гори бяха открити огромни гъби, които изплашиха местните берачи на гъби. Хората избягали, когато видели тези странни гъби, които приличали на яйца на древни динозаври.
Но знаете ли как всъщност изглежда една съвременна гъба? В крайна сметка това, което сме свикнали да считаме за гъба: краката и шапките са само малки хълмчета по тялото на огромен, мощен гигант. Гъбата е най-голямото същество на планетата и главата й не е на повърхността.
Всъщност главата на гъбата се смята за мицел – гигантски подземен октопод, който разпростира пипалата си върху стотици хектари. Една такава гъба расте в американския щат Орегон. Мицелът й заема почти 900 хектара и тежи стотици тонове. Разпространява се по корените на други растения, като постепенно ги убива.
Оказва се, че всички растения са разположени върху мицелни мрежи. В десет кубически сантиметра пръст можете да намерите – само си представете! – осем километра кръвоносни съдове! Човешкото стъпало е покрито с около половин милион километра мицел. И това е цял микрокосмос.
И така, какво се случва вътре в това подземно същество? Днес учените предполагат, че мрежата не само пренася храна и химикали, но и се учи. Ако се вгледате внимателно в мицела, можете да разпознаете позната структура – графично представяне на интернет сървъри! Мрежата се разклонява и ако едно от разклоненията се повреди, то бързо се заменя със обходни пътища. Мрежата може да расте привидно безкрайно. Тя сама решава кога е време да отглежда гъби.
Но кога тя прави това? Този въпрос остава открит.
Ето защо много видове гъби, които сме свикнали да ядем – манатарки, рижинки, лисички, масловки и други – не могат да се отглеждат изкуствено: те отказват да растат дори на поляна!
Експертите са забелязали, че по някаква неизвестна причина така наречената гъбена експлозия – когато гъбите растат навсякъде, където е възможно: в пясъчници, саксии и други необичайни места – се случва преди глобални катаклизми. Старите хора си спомнят, че преди началото на войната през 1941 г. рижинките са били превозвани с колички. Същата картина се наблюдава през 2013 г. на украинска земя.
Може би най-силно впечатление оставя светещата гъба: казват, че ако се постави върху книга, може да се чете текста през нощта точно в гората. Гъбата Plasmodium всъщност може да ходи. Тя се движи по-бавно от охлюв, като ходи, търкаляйки се от една страна на друга.
А Слузестата плесен може да се разпадне и да се събере във формите, от които се нуждае. Появява се една, „главна“ амеба, дава определен сигнал и останалите й „братя“ започват да пълзят към нея. Когато се съберат, образуват точно тази гъба. Освен това в процеса на движение те са в състояние да преодолеят различни препятствия, включително да направят „жив мост“ за преодоляване на скали.
Съвременната наука открива гъбите едва през втората половина на 20 век. Ето защо днес от 160 000 вида гъби, учените са дешифрирали съединенията само на 20 вида. Факт е, че е изключително трудно да се изследва дори една гъба.
Да вземем за пример най-известната гъба в света – шиитаке. За нея са написани над 10 000 научни монографии и продължава да се изучава по целия свят.
От „Най-сензационните материали“ на Игор Прокопенко“
